Ниското ниво на здравна култура е сериозен проблем за ранната диагностика на заболяванията, твърди д-р Димитър Симов
Кардиологът проф. Яна Симова и нейният съпруг и кардиохирург д-р Димитър Симов са сред най-новите специалисти, присъединили се към екипа на Хигия NV. Представяме ви ги в интервюто, което те дадоха специално за пациентите на клиниката.
Какви са най-честите рискови фактори за сърдечносъдови заболявания днес и как можем ефективно да ги предотвратим?
Проф. Яна Симова: Много са сърдечносъдовите рискови фактори и са много широко разпространени, заради това нашата професия е толкова ангажирана и търсена. Основни фактори са високото артериално налягане, пушенето – никотин под всякаква форма, намалената физическа активност, захарният диабет, повишеният холестерол, наднорменото тегло. Това са стандартните, големите рискови фактори, но едновременно с тях се наслагват и други рискови фактори като леко увреждане на бъбреците, хронично системно възпаление, което засяга цялото тяло и подпомага процеса на атеросклерозата за увреждане на съдовете, стреса, замърсяването на околната среда, на въздуха, шумовият фактор, нарушенията на съня… Всичко това са неща, които се наслагват като рискови фактори и карат съдовете на тялото да стареят по-бързо.
Д-р Димитър Симов: Основен проблем при установяване на заболяванията е и късното осъзнаване на човека, че всъщност има здравословен проблем. Здравната култура на голяма част от хората е на много ниско ниво и те дълго време отричат, че имат заболяване и търсят лекар едва тогава, когато нещата са много усложнени и много проблемни.
При новите поколения млади хора, които имат достъп до необятна информация, продължава ли да съществува проблемът с ниската здравна култура?
Д-р Димитър Симов: Има повече стремеж към информираност, но има и отричане на традиционната медицина и залитане в посока на нетрадиционни практики.
В каква степен индивидуалният подход към пациентите е от значение в процеса на лечение?
Проф. Яна Симова: Индивидуалният подход е ключово звено в работата на всеки лекар. Когато посрещна пациент, аз не прилагам просто един стандартен преглед, който да се свърши за 20 мин. Необходим е обстоен разговор, за да сме наясно със средата, в която пациентът живее, да сме наясно с индивидуалните рискови фактори и тревоги, за да успеем още на ниво профилактика, преди болестта да се развие да повлияем върху рисковите фактори, така че да не се стигне до развитие на сърдечносъдови и други заболявания. Задължително обръщаме внимание на предклиничните стадии и се стараем да повлияем трайно, да обърнем процеса на стареене на тялото и съдовете, така че да задържим здравето максимално дълго и да предпазим пациента от развитие на болести. При тези пациенти, които вече са развили болести, целта ни е да осигурим контрол, който ще им позволи да живеят максимално добре с тези заболявания и да не се стига до усложнения и влизане в болница.
На каква възраст е необходимо да се започнат задължително профилактичните прегледи при кардиолог?
Проф. Яна Симова: Отново е индивидуално и много зависи от рисковите фактори, от наследствеността, от това как се раждаш и как живееш. Има първична профилактика – преди появата на заболяването и вторична профилактика – след като се е появило заболяването. Във втория случай целта е да предпазим пациента от усложнения и да наложим контрол над заболяването в бъдеще. Не можем да измерим с един аршин всички пациенти и не може за се каже – ето на тази възраст трябва да се започне профилактиката. Това, което можем да кажем категорично е, че на никоя възраст не бива да се пуши и на всяка възраст трябва да има физическа активност! Има деца с наднормено тегло, които ходят на кардиолог, поради високо кръвно, например и има хора на 70 години в идеално физическо и психическо здраве, на които не им се налага да ходят на кардиолог.
Опасно ли е ниското кръвно?
Проф. Яна Симова: Много хора казват, че имат ниско кръвно, което е 90/60, но това не е ниско кръвно, в долните граници е, но не е опасно. Стойностите, които приемаме за оптимални са от 70-80 на 110-120-125. При кръвно налягане до 90 диастолно и 140 систолно все още не се изисква лечение, но трябва да се обърне внимание към начина на живот.
Как можем да се предпазим от развитие на сърдечносъдово заболяване вследствие на прекарана грипна или вирусна инфекция?
Проф. Яна Симова: Факт е, че усложнения при различни грипни състояния могат да доведат до сърдечносъдови заболявания, затова се препоръчва поставянето на противогрипни ваксини, особено при хора с хронични заболявания. Ваксините предпазват, както от самото заболяване, така и от тежко прекарване на заболяването и довеждане до усложнения.
Коя е най-честата причина за поява на сърдечно съдови заболявания при младите хора в последните години, позовавайки се на вашия опит?
Проф. Яна Симова: Комбинация от няколко неща е. Въпросът със стреса не е дали го има или не, защото всички живеем с него, а как нашето тяло го приема, реагира и отработва. Като най-честа причина за обръщане към кардиолог от млади хора мога да посоча повишаване на артериалното налягане, което се предизвиква от нездравословен начин на живот, комбинация от наднормено тегло или затлъстяване, намалена физическа активност, прекалена консумация на бързи храни, твърде мазни, твърде солени храни…
Какво смятате за модерните трактовки на различни коучове за това, че здравето зависи от начина, по който мислиш за живота и настройката ти към него?
Проф. Яна Симова: Позитивното мислене е много важно, то помага във всеки един профилактичен и лечебен процес. Подкрепям позитивното мислене, но твърдя, че лечението е взаимен процес между лекар и пациент.
Д-р Димитър Симов: Позитивното мислене е достатъчно, когато е насочено към това да водим здравословен начин на живот, но трябва да имаме и критично мислене, за да може когато се появи здравословен проблем да не го пренебрегнем.
Как съвременната медицинска апаратура повлиява диагностиката и лечението на сърдечно-съдовите заболявания през последните години?
Д-р Димитър Симов: Факт е, че апаратурата става все по-прецизна, но е необходимо да се комбинират методите и да се анализират правилно. Технически диагностиката е необятна, но едно изследване само по себе си няма никаква стойност, ако не е комбинирано с клинично мислене, индивидуален подход към пациента и точния набор от изследвания.
Къде в процеса виждате мястото на изкуствения интелект?
Д-р Димитър Симов: ИИ не може да замести специалиста в едно нещо и това е комуникацията с пациента – човек с човек. Иначе по всяка вероятност ИИ ще може по-добре от нас да назначи изследвания, да анализира огромно количество от информация, но да извлече правилната информация от пациента и да вникне в неговото емоционално състояние и след това да му поднесе подходящия план за лечение, това е ролята на лекаря, която не виждам как може да бъде подменена от машина. Факт е, че ние все още не знаем до каква степен ще се развие ИИ, но човешката комуникация е изключително важна за изграждането на доверието лекар – пациент, което от своя страна е ключово за успеха в едно лечение.
Каква е връзката между сънната апнея и развитието на сърдечнсъдови заболявания като хипертония и сърдечна недостатъчност?
Проф. Яна Симова: Има много силна и директна връзка. Сънната апнея може да се класифицира в разширената класация на рисковите фактори за много сърдечносъдови заболявания. Тя даже не е просто рисков фактор, а механизъм в развитието на голяма част от сърдечносъдовите заболявания. Наличието на сънна апнея при даден човек качва риска както от повишено кръвно налягане, така и от излизане от ритъм и от тук нататък и от сърдечна недостатъчност. Моята практика е при всеки един пациент, който идва при мен с някои от най-честите сърдечно съдови заболявания аз винаги да разпитвам как спи, има ли проблем със съня, хърка ли, спи ли му се през деня… Това е много важно, защото много често, ако се изпусне този рисков фактор, този патогенетичен механизъм и този ключов момент в развитието на заболяването, не можем да постигнем достатъчен контрол.
Как се разпознава сънна апнея?
Д-р Димитър Симов: Най-често вниманието идва от партньора, който забелязва че половинката му в съня си освен хъркането има и едни паузи в дишането, при които човекът изглежда че се задушава в съня си и прохъркването, поемането на въздух е това, което го връща към живота. Един човек със сънна апнея многократно в съня си прави опити да умре. Това е изключително стресиращо за партньора и това е най-честия сценарий – не човекът с проблем да потърси консултация, а неговия партньор. Има и случаи, в които пациентът сам отчита, че нещо става с него – става сънлив през деня, заспива на работното си място, чувства се изморен. При сънната апнея е нужна голяма доза самокритичност към състоянието.
Каква профилактика препоръчвате за установяване на сънна апнея?
Д-р Димитър Симов: Хората да си обръщат внимание. Често сънната апнея се случва при хора с определена анатомия на носоглъдката – къс врат, при които при повишаване на телесното тегло и начинът на дишане се променя така че, когато заспят мекото небце се отпуска и запушва дихателните пътища. Сънната апнея най-често се случва при хора с наднормено тегло.Преддиабетните състояния, високото кръвно често могат да са свързани със сънната апнея. Хъркането е основния симптом.
Какви са начините за профилактика и откриване на това заболяване?
Д-р Димитър Симов: Има няколко начина, единият метод е полисомнография еег, която се прави в болнично заведение, за да се разграничи периферната от централната сънна апнея. Най-честият случай е изследване с амбулаторната полисомнография, при която пациентът спи с едно устройство 24 часа и то записва цикъла на дишане, апнечните паузи, сатурацията и след това с помощта на софтуерен анализ се установява честотата на паузите. Установява се дали се касае за сънна апнея и ако – да, в каква степен е. При по-тежките степени се налага апаратна терапия. При всички случаи, при наличие на някаква тревога или симптом, препоръчвам консултация с лекар и ранно изследване.
Проф. Яна Симова: Голяма част от катастрофите на пътя се дължат на неразпозната навреме сънна апнея. Шофьорите просто заспиват на волана.
Портрет на едно лекарско семейство:
Яна и Димитър Симови в съвършен баланс
между кариерата и личния живот
Яна и Димитър Симови са лекарско семейство, което се е посветило на сърцето. Той е кардиохирург, тя e професор кардиолог. Имат две деца – 18-годишно момче и 22-годишно момиче, които вървят по стъпките им. Дъщерята вече е четвърти курс медицина, а синът се готви за кандидатстудентски изпити отново за лекар.
Яна и Димитър се срещат като студенти, а любовта им пламва след ски лагер. До днес са запалени по спорта, природата и кучетата.
Яна и Димитър са наследствени доктори, но през поколение. Специалностите си семейство Симови избира не особено лесно, защото медицината омагьосва и двамата със своята необятност и всеки следващ ден предизвиква интереса и амбициите им.
Проф. Яна Симова: Интересувах се от различни специалности – педиатрия, кожни болести, но кардиологията ми изглеждаше най-предизвикателна и затова я избрах.
Д-р Димитър Симов: Аз избрах кардиохирургията вдъхновен и мотивиран от заниманията на Яна с кардиология. Изглеждаше ми трудно интересно и предизвикателно. Дядо ми е искал да бъде хирург. За жалост почина, когато бях още дете, но в някаква степен, аз сбъднах неговата мечта и посветих реализацията си на него.
В годините практика д-р Димитър Симов решава сложни случаи и спасява животи. И така до 2018, когато слага точка на реализацията си в кардиохирургичното поприще. Днес откровем
но споделя, че нито ден не е съжалил за това свое решение, защото премества фокуса си към превантивната медицина.
Д-р Димитър Симов: Доскоро превантивната медицина бе за мен само основна част от моите бизнес начинания, но сега благодарение на едно изключително навременно предложение на д-р Спиридонова, имам възможност активно да съдействам за профилактиките на пациентите и за предпазване от заболявания или навременното диагностициране на вече възникнали такива. Превенцията, макар и не толкова героична колкото хирургията, в реалния живот спасява много повече хора.
Днес Яна и Димитър потвърждават твърдението за огромната заетост на лекарите и дефицита от време в едно лекарско семейство, но с огромна дисциплина и стриктно планиране успяват да прекарват време заедно.
Проф. Яна Симова: Много е трудно с двама лекари в семейството, времето все не ни стига. Докато децата растяха, усещаха и натовареността ни, и постоянния недостиг на време, с който се борим и първоначално изобщо не мислеха да вървят в нашите пътеки, но в един момент, без наше настояване или подтик и двамата решиха, че също ще следват медицина.
Д-р Димитър Симов: Хубавото е че двама лекари в едно семейство по-лесно разбират проблемите, ангажиментите и невъзможността понякога да обърнеш внимание на нещата в къщи, отколкото хора с различна професия. По – лесно се разбираме.
Във всичките професионални години до днес най-хубавата почивка за семейство Симови са спортните занимания, които продължават да практикуват във всеки възможен момент. Самата Яна е бивш състезател по художествена гимнастика.
Проф. Яна Симова: Имаме четири кучета, с които тренираме няколко пъти в седмицата. Страшни фенове сме на водните спортове, напоследък се запарихме по кайт сърфа.
Доказаните специалисти проф. Яна Симова и съпругът й д-р Димитър Симов са част от екипа на клиника Хигия NV от началото на 2026 г., за която казват, че ще оценят като успешна в нейния край ако:
Проф. Яна Симова: Успея да предотвратя максимално много хоспитализации свързани със сърдечно съдови заболявания.
Д-р Димитър Симов: Сме в стабилно психическо и физическо здраве, за да се наслаждаваме на живота!
Клиника Хигия NV с радост приветства в своя екип проф. Симова, която приема пациенти за консултации в областта на сърдечносъдовите заболявания и а д-р Симов, който обследва, консултира и назначава лечение за сънна апнея.
Запишете час на тел. 0886 500 421
