Хирургът д-р Георги Желев, който е част от екипа на клиника Хигия NV придоби титла доцент и продъжава да бъде изключително вдъхновяващ специалист за младите лекари. Горди от постиженията на доц. Желев го поканихме да сподели за пътя си в академичната работа и как тя се съвместява с десетките негови часове прекарани в операционната.
- Кое беше най-голямото професионално предизвикателство по пътя Ви до титлата доцент и как го преодоляхте?
- Няма лесни етапи. Медицински университет София е университет с много високи и строги критерии за хабилитация. Задължително е защита на дисертационен труд, което е един продължителен процес на изграждане на научна теза, която трабва да има методични, научни, теоретични и приложни приноси. В нашата специалност това е свързано със събиране и обработка на голям клиничен материал, обикновено за продължителен период от време. Като се има предвид, че защитих дисертация преди широкото навлизане на изкуствения интелект, бих казал, че това беше най-трудният етап. Преодолях го благодарение на мотивацията, която получавах от съпругата си, която също е лекар (офталмолог). Тя защити дисертация преди мен (което е съвсем очаквано ако я познавате – изключително умен, посветен и методичен човек). Дължа много на научните си ръководители: акад. Дамян Дамянов, който успя да развие у мен желание и интерес към създаване на научна продукция и проф. Бойко Коруков, който ми разказа интересна история за това как си е купил от Куба оригинална бейзболна бухалка, как трудно я пренесъл до България, но не би се поколебал да ми я счупи в главата, ако не завърша дисертацията си. (смее се).Част от пътя е преминаване през конкурс за асистент, главен асистент, определени изисквания за публикационна активност в списания с т. нар. Impact Factor, преподавателска дейност. Нещо, с което наистина се гордея е това, че успях да издам монография на тема „Ресторативна проктоколектомия”. Това е една комплексна хирургична процедура, която дава възможност за отстраняване на цялото дебело черво и ректума при пациенти с Фамилна аденоматозна полипоза, Улцерозен колит и строго селектирани пациенти с Крон-колит, която ние извършваме по напълно лапароскопски метод. При тази операция се конструира тънкочревен резервоар и се запазва възможността пациентите да съхранят чревния си пасаж по нормален път. Не бих казал, че това беше труден момент, защото обмислях и работих върху този труд от години и книгата буквално се написа сама. Не на последно място, отдавам значение на подкрепата на ръководителя на катедрата по Гастроентерология – проф. Теофил Седлоев и началника на нашата Клиника по коремна хирургия – проф. Николай Пенков.
- Как съчетавате високите изисквания на научната дейност с ежедневната хирургична практика?
- Научната дейност е абсолютно задължителна за лекар, който е решил да работи в университетско звено. Това е така не само, защото ще създадеш научна продукция, която ще бъде полезна за други, но най-вече, защото процесът на създаването води до развитие и разширяване на собствените познания. Не е лесно и времето никога не стига. Научната работа е трудна и неблагодарна, но удоволствието да видиш твой труд, публикуван в международна периодика и цитиран от други автори е голямо.
- Кои съвременни тенденции или иновации в коремната хирургия според Вас ще променят най-силно специалността в близките години?
- Развитието и еволюцията на хирургичните методики е пряко свързана с прогресивното разработване на нови инструменти, платформи и софтуер (усилено опитвам да избегна термина „научнотехнически прогрес”). Посоката на развитие е хирургичните процедури да бъдат заменени с високоспециализирани, миниинвазивни методики. Това е особено осезателно в кардиохирургията и съдовата хирургия. Развитието на интервенционалната гастроентерология позволи избягването на някои големи хирургични намеси и в коремната хирургия. Към наши дни лапароскопската хирургия почти няма ограничения и контраиндикации. Все още обаче конвенционалната хирургия има своето място там където останалите методики достигат своя лимит. Трябва да се отбележи, разбира се и стремглавото развитие на роботичната хирургия. Моето мнение по въпроса е, че този тип хирургия е изключително ефективна при определени заболявания и оперативни намеси, при които „робота” улеснява изключително хирурга и прави постоперативните резултати по-добри. Затова и трябва да бъде запазена за тези оперативни намеси. На този етап мисля, че широкото й приложение е неоправдано, тъй като това са високотехнологични и скъпи операции, които се извършват от високо специализиран персонал. Затова и смятам, че роботична хирургия трябва да се развива в ограничен брой, високо натоварени с такъв тип операции центрове. Много е важно хората да са наясно, че биват оперирани не от робот, а от високоспециализиран и обучен хирург на конзола.
- Каква е ролята на обучението на млади лекари и специализанти във Вашата академична и клинична работа?
- Това за мен се оказа най-голямата награда и стимул. Получи се така, че във времето се оформихме като един млад колектив от много енергични и изключително етични хора, доведени в клиниката единствено от желанието да учат и работят хирургия. В момента в нашата клиника можете да видите всички етапи от развитието на хирурга – от съвсем прохождащия, през опитния „стар” специализант, до млади хирурзи със специалност, които вече смело поемат тежестта на вземане на решения и извършване на големи оперативни намеси. Получи се така, че станахме приятели, семейство, а в известен смисъл и роднини. С гордост мога да кажа, че имаме една от най-здравословните работни среди, което го дължим безусловно на младите колеги.
- Какъв съвет бихте дали именно на младите хирурзи, които също се стремят към академично развитие наред с клиничната кариера?
- Както казах и по-горе, останеш ли в академично звено, трябва да се развиваш академично. Бих ги посъветвал да го правят, заради разширяването на собствените си познания.
