Необходима е стратегия и инвестиция в образованието на българските лекари, заяви
собственикът на лечебни заведения Хигия
Хирургът и собственик на лечебни заведения Хигия д-р Цветелина Спиридонова представи Българската болнична асоциация, на която е заместник председател на годишната конференция Powers Summit. Тя постави важните въпроси, чийто отговори ще гарантират стъпките напред в качественото развитие на здравеопазването у нас. Ето цялото изказване на д-р Спиридонова:
„Качеството в медицината изисква равна грижа и към млади, и към възрастни пациенти. Ролята на здравната система започва с профилактиката още преди настъпването на 60 годишна възраст. За да се извършват адекватни профилактични прегледи, които се случват в доболничната помощ е необходимо преди всичко високо квалифицирани лекари и изключително високо чувствителна апаратура. Реалността в България в момента е, че реинбурсирането на тези профилактични прегледи е много ниско, в следствие на което, там се ангажират предимно млади колеги, с не толкова голям опит. Истината е, че в профилактиката от малкия детайлен симптом трябва да се предположи и да се тръгне към по-голямата диагноза, което при по-неопитни специалисти може да се пропусне. Инвестициите в адекватни профилактични и структурирани програми – кой, кога, къде и защо го прави и ако не го направи какви негативни последствия ще има или какъв позитивен стимул ще получи, ако се извърши адекватно е нещо, което българските политически здравни власти трябва да координират. Изобщо, всяка дейност в здравеопазването трябва да е така структурирана, че лекарското съсловие да е наясно къде, защо и кой го прави. И тук стигаме до инвестициите в образованието на българските медицински кадри – кой, как и къде го прави и какви ще са позитивите, освен личното удовлетворение, на българските лекари и какви ще са евентуалните последици и негативи, ако не се извършва продължаващо медицинско обучение, което да гарантира адекватно лечение на българското население.
В момента българските лекари сами, индивидуално търсят начини да специализират и да се развиват. Винаги са очаквали стратегия, план, който да координира това развитие и да им даде съответните възможности и достъп до обучение. Създаването на кадри в медицината е най-бавния, но за сметка на това най-непрекъснатия процес, във връзка с постоянно развиващата се медицинска наука. И всичко това, очертава много високи разходи. За да имаме качествено здравеопазване, на първо място трябва да имаме качествени лекари. И това означава, че инвестицията в образованието на българските медицински кадри, всъщност гарантира качествена здравна грижа за цялото население, което е застаряващо.
Интересно е, че в България все още не е оформена специалността Гериатрия. В останалите европейски държави тази специалност се развива много интензивно, адекватно на застаряващото население, но в България все още нямаме тесни специалисти по гериатрия, които са общопрактикуващи лекари занимаващи се със спецификата на възрастните хора.
Нарастващите разходи в медицината доказват , че няма излишна инвестиция в сектора. Това предполага законодателен толеранс към всеки, който иска да влее инвестиция в българската медицина, независимо под каква форма, било то финансова или кадрова.“
