Д-р Гецова: Спасяването на бебета е като наркотик!

Д-р Светлана Контилска – Гецова е доказан специалист в областта на Неонатологията и Педиатрията с над 20 години стаж. Клиника Хигия NV я посреща с „Добре дошла!“ в екипа.

 

• Д-р Гецова, как избрахте неонатологията за своя специалност?
• Истината е, че неонатологията избра мен. След като завърших през 2000 г., вече разпределенията на младите доктори не бяха активни и трябваше сами да търсим свободни места и работа. След няколко месеца в спешно отделение и други отделения в различни градове на страната се освободи място по заместване в Неонатологията на Враца, започнах там и така вече повече от 20 години съм в тази специалност. След това взех и специалност „Педиатрия“ и така се посветих на децата от деня на тяхното раждане.

 

• Каква е основната разлика за Вас между двете специалности?
• В неонатологията сме с бебетата от първия им дъх до 28-ия ден. Много по-интензивно е, дори за някои специалността е по-плашеща, особено, когато се сблъскаш с недоносени бебета и е необходима по-сериозна реанимация. Ако едно бебе се роди 500- 600 грама, то престоява месеци в отделението, например. 

 

• От какво Ви е страх в такива моменти?
• От всичко и едновременно с това, знаеш, че не трябва от нищо да те е страх, защото този живот в шепата ти зависи от теб.

 

• В общуването си, особено с майките, Вие лекарите работите и като психолози в много от случаите. Кой е най-важният съвет, който трябва да следва родилката?

 

• На първо място да избере мястото, където да роди детето си и след това напълно да се довери на лекарите. И особено, ако бебето е малко, да има много, много търпение, защото в този случай всичко се случва с много малки крачки, всеки следващ ден. 

 

• А, какво препоръчвате на майките, които отиват у дома с бебето си, след като родят?
• Да се наспиват! Важно е и да са спокойни и да се хранят, както и да полагат усилия за кърмене, но да знаят , че дори и то да не е успешно това не е фатално. 

 

• Какво е мнението Ви за това, че днес кърмещи майки не дават нищо друго на детето си освен кърма?
• Вярно е, че кърмата е най-важна за бебето, но особено в големи жеги трябва да се дава и глътка вода. Все по-често при нас идват обезводнени бебета, които приемат само кърма и които веднага включваме на системи, за да ги възстановим. По принцип, кърмата съдържа всичко необходимо за бебето, но при 40 градуса навън или когато плаче между храненията е добре да се предложи малко вода. Залитанията в крайности не са добри.

 

• Има ли промяна в последните 20 г. в начина, по който българките раждат децата си?
• Има и това е във възрастта, в която жената става майка. Днес масово се ражда на 40-45 години, има и майки на над 50 г. и това предполага много повече недоносени бебета, защото една бременност на 50 е много по-различна от една бременност на 20 години. Рисковите фактори с напредването на възрастта стават все повече и съответно са необходими много повече изследвания и съпътстващи процедури. При младите майки, например, всички подробни тестове за евентуални заболявания на плода се правят единствено при медицински показания. При тях бременността протича много по-леко и без да изисква толкова много финанси за всички морфологии и изследвания, които на по-късен етап са задължителни.

 

• Тоест,  на младите бременни, дори им излиза и много по-евтино да имат дете?
• Точно така! (смее се)

 

• Кое е най-доброто време за дете?
• 25-35 години. Дори аз, когато раждах преди почти 20 години и бях на 30 г. се водих за възрастна първескиня и това днес не се е променило. Тоест, медицинските стандарти не са се променили, но социумът промени жените така, че те първо правят кариера, а след това деца. С новостите в естетиката днес жените изглеждат по-млади до по-късна възраст и това ги кара да изчакват, но природата не може да бъде излъгана, щом става въпрос за репродукция.

 

• Ще Ви помоля и за три съвета към младата майка.
• Да е нахранено бебето, да е подсушено и обгърнато с любов.

 

• По-трудни ли стават децата за лекарите, когато пораснат?
• Определено да, защото рисковите фактори за травма се увеличават стократно, когато детето проходи.

 

• Най-притеснителни за родителите са безспорно удари и травми на главата на детето. Кога незабавно трябва да се отиде на лекар и кога може да оставим цицината да мине сама.
• Така растат децата, казваше моята баба, но има стандарти, при черепно мозъчна травма, които неотлъчно трябва да се следват. Така например, ако бебето падне от високо и удари главата си, независимо дали има външна причина или не, трябва веднага да се заведе на лекар. По същия начин трябва веднага да се посети специалист и когато детето падне и въпреки, че веднага изплаче в следващите часове започне да става сънливо или повърне.

 

• Колко опасно е самолечението с google при настинка, например?
• Голяма грешка е! При различните симптоми първопричината може да е много различна и тя се установява от лекар, който задава нужните въпроси и прави необходимия преглед на детето. Медицината е много повече, защото тя прави връзка между всички органи и системи и един симптом, може да означава нещо съвсем различно. С хрема и температура например, може да започва пневмония, менингит или нещо пострашно, което google не може да диагностицира и лекува. 

 

• Тоест, разбирането от типа – „предния път за хремата ми изписаха това и това лечение и пак ще го приложа“, не е правилно?
• Не, не е.

 

• Ако ви попитат – „разкажете ми онази история, с онова дете“, кое е първото, което излиза в съзнанието Ви?
• Радослав. Тази история не завърши щастливо, за жалост. Бебето беше на 28 дни и от съвсем нормално и здраво доносено и кърмено бебе изведнъж става сомнолентно, тоест с нарушено съзнание и изпада в кома. Имаше тежък мозъчен кръвоизлив, причинен от недостиг на витамин К. Гледахме го осем месеца, но не успяхме да го спасим. За щастие, семейството си има друго момченце, но това е историята, която никога няма да забравя, защото направихме и невъзможното, но не успяхме. Вече има задължителна профилактика за бебетата с витамин К.

 

• Защо лекарите винаги помните първо лошото?
• Защото то ни разтърсва най-силно и колкото и пъти да си го преживял, всеки път е като за първи път.

 

• Разкажете ни, все пак и нещо хубаво за финал…
• Току-що при мен беше сестричката на една моя пациентка, която се роди 600 грама и днес не дойде на профилактичен преглед, защото е на ясла. Много е палава и това е моето щастие в професията – да се радвам на онези бебета, които съм държала в шепа и съм спасила. Това за неонатолозите е като наркотик – спасяваш едно бебе и искаш да го правиш отново и отново, независимо от цялото напрежение!