Клиника Хигия НВ е мой втори дом, споделя Вероника Първулова
Вероника Първулова е Главна сестра в Хигия NV. Близо десет години е работила и като операционна сестра. По повод Световния ден на медицинските сестри - 12 май, тя разказа за своя път, отговорности и успехи.
- Сестра Първулова, на колко години бяхте, когато решихте, че искате да сте медицинска сестра?
- От много малка, дори не помня. Баба ми е разказвала, че като съм проходила и веднага съм си хванала медицинските игли на Прощъпулника.
- Това означава ли, че вярвате и в съдбата?
- Да, много вярвам в тези неща.
- Колко трудно беше да успеете да се образовате и да се реализирате в мечтаната професия?
- Честно казано, доста трудно ми беше, защото аз съчетах образованието си със създаването на семейство и отглеждането на дете. Слава Богу, имаше кой да ми помага и преминах успешно през този период.
- С какво помните първото си влизане в операционна, като дипломирана медицинска сестра?
- Това беше най-големия приток на адреналин, който бях изпитвала до този момент. Обстановката, колегите, различният начин на протичане на всяка отделна операция - всичко носи различен заряд и емоция, дори когато става въпрос за еднотипни операции.
- А, къде е мястото на стресът във Вашата професия?
- О, той си е там всеки път, но мен това ме мотивира, защото от самото начало на избор на професия, аз знаех какво ме очаква. За мен е изключително зареждащ и фактът, че ден с ден не се повтарят и когато сутрин тръгнеш на работа, нямаш никаква представа как ще премине и ще завърши денят ти. В операционната предизвикателствата са големи.
- Как успявате да останете хладнокръвна в една тежка операция и да запазите спокойствие в критичните моменти?
- Сестрите са пулса на здравеопазването и дясната ръка на лекарите, така че няма как да си позволим и най-малката загуба на концентрация и емоционално огъване. Изключително важно е да даваш спокойствие на лекаря до теб, защото в операционната той буквално държи човешкия живот в ръцете си. Във всеки момент трябва да знаеш кой инструмент да подадеш, дори преди да ти бъде поискан.
- По-лесно ли е да бъдеш медицинска сестра извън операционната?
- Всяка дейност си има своята специфика, като извън операционната най-трудна е работата с децата, чието доверие трябва да спечелиш на всяка цена. Щастлива съм, когато най-малките ни пациенти се връщат с усмивка в кабинета, не плачат, когато им взимам кръв, например и някак успявам да бъде приятелка с тях. Добрите отзиви от страна на пациентите е нещото, което ме мотивира да идвам с желание на работа всеки следващ ден.
- Медицинската сестра е тази, която посреща и изпраща пациента. Какво коства винаги да сте в кондиция, независимо от личните грижи?
- Аз оставям всичките си грижи и проблеми пред вратата на работното си място. Важно ми е да посрещна всеки пациент като пациент, но да се разделим като приятели и съм удовлетворена, че в годините създадох и продължавам да създавам много приятелства, които пазя и до днес. Това ме кара да се чувствам истински пълноценна.
- Как лекувате неизбежната умора?
- Колкото и да съм уморена аз не бих казала, че работата ми ме натоварва. Вярвам, че когато харесваш и обичаш това, което правиш, няма как да си изморен в края на деня. Почивам си с позитивните, домашни емоции, разходките сред природата, приятелите. Аз съм от хората, които не работят само за заплата, а защото изпитват удоволствие от това, което правят. Клиника Хигия НВ е мой втори дом.
- Как подхождате към негативните пациенти?
- С усмивка и позитивизъм.
- В последните години постоянно говорим за недостиг на медицински сестри, защо според Вас се случва така?
- Да, кадровият дефицит в България достигна критичната си точка. Основната причина е в ниската финансова обезпеченост на медицинските сестри, което държи младите хора далеч от тази професия. Искрено се надявам нещата да се променят.
- А, как реагирате на твърденията за лошо отношение на Ваши колеги към пациенти?
- Разбирам лошото отношение понякога, защото то е резултат от прекалената натовареност на медицинските сестри, а не на генерално лошото им отношение към болните. Не, ние харесваме работата си, но понякога просто нямаме сили да се усмихнем от прекалените отговорности и ниското заплащане срещу тях.
- Медицинските сестри са изключително търсени специалисти в цяла Европа, изкушавала ли сте се да работите в чужбина?
- Не, защото за мен България е една прекрасна страна с разкошни кътчета, стига човек да има време да ги опознае. Тук е и моето семейство, на което държа. Вярвам, че когато попадне в точното време и на точните хора, човек може да намери своето найдобро място за реализация и в собствената си родина. Така се чувствам аз в Хигия НВ.
- Какво бихте казала на докторите от позицията на Вашата професия?
- Найценното в нашата професия е, когато успяваме да говорим с докторите и без думи. Тогава сме постигнали онзи незаменим баланс, който ни прави отличен екип.
- А, на пациентите, какво бихте казала?
- Профилактика. Това е моята дума за пациентите.
- Ако си представите, че днес е последния Ви ден в училище, ще изберете ли отново медицината за свой професионален път?
- Категорично, да. Болницата е моето място и днес някак си успявам винаги да съм на точното място.
- Как така?
- Ами, само се чува в коридора – Вероника и аз се появявам (смее се), не знам как го правя, но все така ми се получава.
- Коя е професионалната Ви стъпка, която като направите ще се почувствате максимално удовлетворена?
- Не мога да кажа, че има нещо, което ми предстои. Наскоро завърших и Здравен мениджмънт и смятам, че съм на найвисокото стъпало в професията ми, за което съм много благодарна и на себе си, но и на хората, с които работя и съм работила.
- Ако трябва да си изберете Вашето кътче в България, къде ще се телепортирате на секундата?
- Някъде на Юг, с книжка в ръка и синът ми да е до мен.
- Какъв мечтаете да стане той?
- Лекар.
